Поредият нормален ден – събужда се и вижда, че закъснява ОТНОВО – измива си лицето и зъбите, колкото се може по-БЪРЗО, пие сутрешното си кафе, докато се облича! Тича докато излиза от вкъщи и продължава да БЪРЗА! Има милион неща да свърши днес! Тича по целия град докато върши едно по едно нещата, които има в списъка си! След това БЪРЗА да се прибере, БЪРЗА да направи вечеря, казва си НАБЪРЗО 2-3 фрази със семейството! Трябва да си ляга, защото утре отново е на работа! И това е всеки ден – постоянно бързане, постоянно надбягване с времето, а накрая никога няма време за нищо! Винаги има нещо, което не е успял да свърши днес и с въздишка си казва, че ще го направи утре, защото времето отново го е притиснало и просто е нямал останали сили! А и има само 24 часа, в които все пак трябва да се храни и да спи! Разпознавате ли този човек? Да, това сте Вие! Това съм Аз! Това сме всички Ние! Вечно бързащи, вечно заети, вечно нямащи време за истинските неща в живота! Всеки един от нас е заобиколен от красиви неща всеки ден – било то планината или просто красивото цвете на улицата зад ъгъла! Но ние някак не ги виждаме! Живеем в толкова забързан свят, че дори не успяваме да видим, истински да видим себе си и важните хора за нас! И тогава дойде ситуация, която ни затвори вкъщи! И в началото всички бяха много ядосани, много нервни, защото: “имам неща, които трябва да бъдат свършени ДНЕС!” , “имам място, на което трябва задължително да бъда ДНЕС”! Толкова бяхме свикнали постоянно да сме някъде, че бяхме превърнали Дома си в затвор за нас! Истината е, че цялата тази ситуация щеше да ни покаже отново нещата, които са наистина важни, нещата, които знаем, но покрай летящото винаги време, бяхме забравили! Там, където трябваше да сме “затворени” е там, където наистина трябваше да бъдем в този момент, а именно където се намира най-ценното – Семейството!

От колко време насам не бяхме пили сутрешното си кафе на спокойствие БЕЗ да бързаме? От колко време не бяхме оставали насаме с близките си да си говорим с часове БЕЗ да бързаме? От кога не бяхме прекарвали толкова време заедно, от колко време не се бяхме смяли и правили толкова неща заедно БЕЗ да бързаме? Някак се бяхме научили да се гледаме без да се виждаме, просто защото винаги се надбягваме с времето!

По време на най-тежките дни на изолация доста хора пишеха статии с: “Неща, които да правим по време на карантина!” или “Съвети за това как да не полудеете от скука, докато сте вкъщи!”. Аз няма да давам такива съвети, защото всеки от нас е различен и всеки от нас има различни хобита и занимания, които са му интересни! Някои хора обичат да четат книги, други да градинарстват, трети да готвят! Сигурна съм, че всеки е намерил начин да оползотвори това време, прекарано вкъщи, а и честно казано не мисля, че има начин да ви е било скучно особено ако сте имали късмета да прекарате това време със семейството си! Всъщност няма нищо по-ценно от времето с близките ви, защото пропиляното време никога не се връща, затова се насладете на моментите тук и сега, които ви карат да се сближите отново и още по-силно! Мисля, че по време на тази изолация възобновихме мисленето си за много неща, чиято стойност винаги сме знаели, но някак си бяхме спряли да мислим толкова много за тях и да им отдаваме толкова много внимание докато не се отнеха от нас! Представям ви 5 неща, които отново си припомнихме по време на изолацията:
1. Заздравихме най-важната връзка – тази със СЕМЕЙСТВОТО!
Първото и най-важно нещо според мен е, че се научихме да ценим семействата си отново! И да знам, че всички правим всичко възможно за семейството и се стараем да не изпускаме нито една минута с тях, НО когато животът ни повлече някак срещите стават по рядки и по-набързо освен ако не живеете заедно, а дори и да живеете заедно нещата не са същите както, когато сте били по-малки и моментите заедно не са толкова много и толкова често както преди! Сега отново имахме време да НЕ Бързаме, да играем на игри, да се смеем или просто да си говорим с часове! Защото ние хората сме странни същества, често гледаме без да виждаме в действителност! Уж сме там, а ни няма! Сега мисля, че наистина успяхме да се видим! Заздравихме най-важната връзка на света – тази със семейството!

2. Започнахме да оценяваме красотата около нас отново!
Докато тичаме из града във вършене на задачите за деня бяхме започнали да не виждаме нищо друго около нас освен ангажиментите, които имаме за днес! Независимо в коя точка на света се намирате, всекидневно около вас има много красота, но всички ние нямахме време да я видим! Има красиви планини, цветя по улиците, птичките пеят всекидневно, но ние нито чувахме, нито виждахме. Толкова бързахме и толкова вглъбени бяхме станали в мислите и задачите, че бяхме започнали да изолираме всичко друго около нас! Наистина мисля, че хората пак започнаха да виждат красотата в малките неща, започнаха да се радват на разцъвтялото цвете или дърво, на небето и на морето. Надявам се занапред да не забравяме отново тези неща и въпреки забързания ден да отделяме време и да оценяваме заобикалящата ни красота!

3. Станахме по-благодарни!
Всеки един от нас е толкова благословен! Дори и да сте в труден период от живота си знайте, че всичко ще се оправи и че вие сте благословени да сте живи! Отново от цялото това бързане бяхме забравили какво богатство е да можеш да чуваш, да можеш да виждаш, да ходиш, да дишаш – да живееш! И мисля, че цялото това нещо ни даде възможността и най-вече времето отново да оценим какви късметлии сме и че щом сме живи и здрави всъщност имаме всичко!

4. Преоткрихме себе си!
Всеки ден бързахме, бързо се заемахме с нещо, бързо започвахме работа, бързо сменяхме същата, толкова бързо се случваше всичко, че не осъзнавахме дали цялото това нещо ни прави щастливи и кое е точно разковничето за това да се чувстваме в хармония със себе си! Сега, когато всичко спря, получихме възможността да останем насаме със себе си и мислите си, с чувствата си! И започнахме отново да се преоткриваме, започнахме да правим нещата, които обичаме, нещата, които ни карат да се чувстваме щастливи! Може би винаги сте искали да бъдете художници или пък главни готвачи, адвокати, а защо не и певци! Направете го! Правете нещата, които ви карат да се чувствате истински удовлетворени! Може би много хора ще променят рязко насоката си на развитие след тази ситуация, която настана по целия свят, защото имахме време истински да помислим, за това как трябва да живеем живота си и че не винаги финансовото благополучие трябва да ни води, а винаги, винаги трябва да се водим от това какво ни прави щастливи! Защото няма смисъл от това да си много богат ако ще прекараш целия си живот нещастен!

5. Станахме по-решителни!
Докато преди винаги отлагахме нещата, които искахме да свършим, то сега лично според мен всички станахме много по-решителни! Преди винаги си казвахме, че имаме цялото време на света и ето че дойде момент, в който времето спря и ние не го имахме вече! Не можехме да направим абсолютно нищо и сега когато се връщаме малко по малко към обичайните си навици и предишния си живот, доколкото можем, смятам че спряхме да отлагаме нещата, които винаги сме искали да направим напред във времето, смятам че ще започнем да правим важните за нас неща ТУК и СЕГА! Без да се страхуваме! Без да ги оставяме за после!
Сигурна съм, че всеки от вас е преминал поне през една от отбелязаните точки, а повечето са преминали през всички тях! Смятам, че след всяко лошо нещо, идва друго много по-добро, както след дъжда и тъмните облаци, винаги идва слънце! Както природата, така и ние имахме нужда от почивка! Мисля, че след като всичко това отмине напълно, ние ще излезем и ще продължим живота си – обновени, преоткрили се и като цяло всеки от нас ще бъде една нова, много по-добра версия на себе си!

Е, все още ли смятате, че беше толкова лошо да останем вкъщи?


Leave a comment